Пропускане към основното съдържание

Последна въздишка:

А има дни като този

James Whistler,  Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета.  А има дни като този, в които  клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна.  А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените на луна. И ето ме,

нахалните устни.

No.1 by Kid Richards
Платното те поглъща.
Разливам си мръсните мисли по извивките на шията ти и гася цигара между луните ти. Иска ми се да те удуша. Задрасквам очите ти, не искам да виждат възбудата между краката ми. Гол съм, докато си спомням.
Хващам четката и нощта ме проклина, че звездите й стоят по - красиво върху твоето тяло. Чертите ти са толкова чупливи. Малка бенка на ушето. Летяща комета с опашка, която захапвам. Черни сенки висят обесени върху бялата ти кожа. Пръстите ми още имат вкус на топлината вътре в теб. Желанието ми ще се пръсне върху лика ти.
Рисувам пулса под ключицата ти. Размазвам боята от пъпа надолу. А краката ти потрепват във въздуха.
Започвам да плача. Свършвам в ръцете си. Свършваш в ръцете ми. Пиша твоето име и захвърлям четката.
Лягам до теб.
Чаршафите те поглъщат.

(на Еди.)

Коментари

Популярни публикации