1.05.2014 г.

kristine.



Когато пиша, съм склонна да  повярвам дори в Господ.  А божието спасение се явява след точката на мисълта ми. 
Може би в живота ми е отредено да ме намират думите и нищо друго. Намерят ли ме, обичам да загубвам хаоса си сред тях. А омразата ми да се преражда в красиво завършен абзац. 
Никой всъщност не ме открива в последното ми многоточие. Което пиша, когато най много ме боли. А въпросителният знак е просто точка с някакво изкривено мислене над нея. За тебе и за тях няма никакво значение дали в изреченията ми се колебаят запетаи или не. Моята несигурност не прозира през острите ми думи. Те са, често, моите смели отражения и нищо повече. Понякога са и това, което стои пред огледалото. А именно несъвършеният ми образ. 
Ако напиша името си в няколко реда, може би ще стана безсмъртна. И сложа ли удивителен, ще се натъртя на света. Ще трябва да ме понасяте с грозното ми "р", а на тези, които имат проблеми с изговарянето му, ще бъда благодарна, че превръщат името ми във френска фантазия.
Главното ми "К" ще оставя като послепис за "специалния". Пък той нека реши дали останалите букви ще бъдат с дебел шрифт в предговора на живота му. Дотогава ще се пиша просто Кристина и ще продължа да се надявам, че съм си достатъчна.

P.S. Не ме задрасквай от живота си. Защото очите ми може и да не са жестоки, но с думи бих те довършила. Ако първо не ме довършиш самият ти...

3 коментара:

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)