Пропускане към основното съдържание

Последна въздишка:

А има дни като този

James Whistler,  Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета.  А има дни като този, в които  клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна.  А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените на луна. И ето ме,
Публикуване на коментар
Прочетете още

like crazy.


Надявам се, че ме сънуваш, както аз те сънувам. 
Надявам се да си ме припомняш така, както аз се опитвам да те забравя.
Надявам се да ти горчи от спомени, събуждайки се сутрин. И да те боли глава от премълчани думи.
Надявам се, по пиянски да триеш номер ми. И да пращаш празни смс-и по погрешка.
Надявам се да се съсипваш, палейки поредната си цигара, заради мен. 
Надявам се, че ставаш по среднощ, мислейки си колко ти липсвам. И тайно слушаш нашата песен.
Надявам се да се проклинаш заради това, че си глупак.
Надявам се, че думите ти не достигат, защото си безсилен пред празнотата в себе си.
Надявам се да те боли, отпивайки поредната си глътка въздух.
Надявам се, че поне мъничко се мразиш.
Надявам се да съжаляваш, че ме остави с тези празни надежди.
Изпращане на публикацията по електронна поща

Коментари

Публикуване на коментар

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)

Популярни публикации