Пропускане към основното съдържание

Последна въздишка:

А има дни като този

James Whistler,  Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета.  А има дни като този, в които  клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна.  А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените на луна. И ето ме,

научи се.

Научи се да не се препъваш в тъмното. И да не броиш звезди. Молитви с отворени очи да шепнеш, да спираш дъха си от безверие. 
Научи се да пиеш кафето си горчиво. Захарта изсипвай зад гърба си. Миналото по - лесно се преглъща подсладено.
Научи се да гледаш срещу слънцето с широко отворени очи. Блясъкът заслепява за кратко. Колкото повече премрежваш поглед, толкова повече истини скриваш от себе си.
Научи се да разпознаваш времето. Да знаеш кога е безсмислено да вървиш срещу вятъра. И кога е прекалено студено за усмивки.
Научи се да не оставяш вратата си притворена. Както и надеждите. Отвори ги широко. Нека духовете на страха те навестят. Приземяващо е.
Научи се да отброяваш грешките си в такт. Съчини си песен. А после цял албум. И не забравяй за бутона Replay. 
Научи се да ме забравяш. Или може би това вече си го направил.

Коментари

Популярни публикации