31.01.2012 г.

седем грама обещания.



Отново дишам с последна глътка въздух. Крадец си на утрешните ми сънища.. и на седемте грама обещания. Мълчанието ти е най - красивото ти огледало. Всяко твое мигване ми е познато до пречупване на рефрена. Силата ти не е в скритата ти болка, а в показаните ти слабости. И затвориш ли очи за миг, виждам всеки свой недостатък, рефлексиращ към прехапаните ми устни .. а отвориш ли ги, поглъщаш всяка частица от съмненията ми, превръщайки ги в нежна целувка. Любовта ти щипе цялото ми тяло, импулсите рутинно запаметяват дъха ти, оставен по кожата ми. Не спираш да изцеждаш мислите ми, открадвайки истината от тях. Езикът ти заключен е за моите падения, а ръцете ти широко са отворени, събирайки в шепи дъждовните ми капчици.. подслонявайки живите ми мощи. И връщаш ми небето с всичките му малки светещи признания, несъзнателно прошепвайки полунощните ни клетви. А аз в нищо не съм достатъчно добра, освен да връхлитам живота ти с магнитни бури .. и в това да те обичам.