29.12.2011 г.

като морска пяна.















Вълните се разбиват в погледа й. Спомени се люшкат в малката спасителна лодка.
Тя хвърли бутилка в морето. Надраска болка на листа, запечата го с малко думи за сбогуване и прошепна адреса на морето.
Мислите й крещят чак до хоризонта. Сълзите отдавна са намерили пътя към дома. Там където пясъкът и вълните се докосват. Косите й бягат на различни посоки. Заедно с мислите й.
Вятърът свисти по повърхността на  морето, дращи го, болезнено е. Тя едвам си поема въздух.
За последно ръцете й са така чужди. Така топли. Така негови.
Морето я зове.
Да потъне и да се стопи като морска пяна.
За да бъде завинаги с него.