artwork: Adara Sánchez Anguiano Ще те напусна. Както сянката напуска тялото. И се дави в уморените очи на непознатите около мен. Дълбоко е коритото на самотата. Пълни се с разстояния. От мен и теб, от мълчания, от излишни думи. Измери търпението ми с нивелир. Наклонът на изчерпването е прекалено голям. Няма да успееш да ме построиш. Основата се крепи на стари греди. Ще ме срутиш и ще се превърна в руини. А и какво ли разбираш от архитектурата на тъжния ми поглед. Сълзите ми са с вековна история. Ще те напусна. Както се изпуска залеза. Разсеяно. От бързане да се спася. Слепотата на страха е написана на
В пустинята на разголеното ми съзнание обичам да се губя.