Меланхолията е онази чаша червено вино, която си запратил по стената на живота ти. И после още една, и още една, и още една... Тя цапа тапетите, ти слагаш петната в рамка. Твоите трофеи. Сенките на ежедневието пожълтяват в ъглите. Мирише на мухъл и на отминало време. Календарът отдавна е изхвърлен през прозореца. По килима още има парченца стъкло. Отваряш вратата и затръшваш след себе си. Отиваш за нова бутилка.
В пустинята на разголеното ми съзнание обичам да се губя.