Няма пълно щастие. Винаги е примесено с частица от скритите ти страхове, които са толкова заровени в навиците ти, че дори да изплуват на повърхността, отдавна вече ще са оставили своите следи върху теб. А ти ще ги оставяш върху някой друг. Няма пълно щастие. Само посредствено. Достатъчно, колкото да не имигрираш завинаги в собствения си свят от недомлъвки. Винаги я има тази граница, която те опарва по премълчаното и преглътнатото, изгаря ги и ги превръща в прах. С малката подробност, че след това замита прахта в краката ти. Няма пълно щастие. Само последствено .. в отношение 3:1. Три пъти страдаш, като във винаги кратката пауза между аналогично следващото трио, има един период на стихване на вълните и сваляне на платната. Като затишие пред буря. Кратко слънце и последствено въздишане. Няма пълно щастие. Винаги ще се намери някой, който да бръкне в кесията ти и да ти го открадне. Или пък ще се намери друг, който да има по - голяма кесия от твоята. Няма пълно щастие. Докато нави...
В пустинята на разголеното ми съзнание обичам да се губя.