Пропускане към основното съдържание

Публикации

Последна въздишка:

А има дни като този

James Whistler,  Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета.  А има дни като този, в които  клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна.  А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените на луна. И ето ме,

предсказание.

scared.

безмълвие ..

оксиморони ..

mercury comet ..

извинение

Вината винаги тежи..

hypnotising ..

Ако аз съм черно, ти трябва да си бяло.

3 am ..

Тя е кучка

Затвори очи

Истински завинаги

Мълчи .. Просто мълчи ..

Яна Кременска - Това безкрайно чакане на нещо...

Лъч светлина

Твоята звезда

Стоп! Спри се, червено е ..

I'm a craзy пrisoнer iн your ф*ckiнg jaiл..