11.01.2016 г.

влакът изсвири тревожно.



влакът изсвири тревожно
над релсите на моето безразличие:
"трябва да спра
на следващата спирка!"
и въздъхна дълбоко
 умора.
и по пътя за никъде
аз трепнах ужасена:

"не мога!        
аз бързам!
живота ме чака
няма време за спиране."
желязото на вагоните
изскърца със плач
отрони ръждата
на сълзите ми -
протекли във Искър.
и шумно разля кръвта си,
ожули Дефилето.
скалите стенат
грохнали от
ритъма на сърцето ми.
точилата тракат
и обръщат безвремие
в подготвен ковчег.
а подминатите гари
мъгливо премълчават,
изстиват, линеят, умират,
потъват в земята на нищото
изгниват в моето минало.
сбогуват се с последния залез.
пламват от недогасени цигари
на случайните пътници
слезли на грешните спирки.
мълчат с отдавна спрелите часовници
с разядените пейки,
на които си почиват
гнилите тела на моите любовници.
а червеите триумфално
преяждат.
ту туф ту туф.
клатушкам се
към лобното място на усмивката ми.
скачам в движение
трънливата корона ме очаква
в утробата на тихата стая
с неродените ми страхове -
да изкупя грешките си
с още такива.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)