Пропускане към основното съдържание

Последна въздишка:

А има дни като този

James Whistler,  Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета.  А има дни като този, в които  клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна.  А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените на луна. И ето ме,

влакът изсвири тревожно.

влакът изсвири тревожно
над релсите на моето безразличие:
"трябва да спра
на следващата спирка!"
и въздъхна дълбоко
 умора.
и по пътя за никъде
аз трепнах ужасена:

"не мога!        
аз бързам!
живота ме чака
няма време за спиране."
желязото на вагоните
изскърца със плач
отрони ръждата
на сълзите ми -
протекли във Искър.
и шумно разля кръвта си,
ожули Дефилето.
скалите стенат
грохнали от
ритъма на сърцето ми.
точилата тракат
и обръщат безвремие
в подготвен ковчег.
а подминатите гари
мъгливо премълчават,
изстиват, линеят, умират,
потъват в земята на нищото
изгниват в моето минало.
сбогуват се с последния залез.
пламват от недогасени цигари
на случайните пътници
слезли на грешните спирки.
мълчат с отдавна спрелите часовници
с разядените пейки,
на които си почиват
гнилите тела на моите любовници.
а червеите триумфално
преяждат.
ту туф ту туф.
клатушкам се
към лобното място на усмивката ми.
скачам в движение
трънливата корона ме очаква
в утробата на тихата стая
с неродените ми страхове -
да изкупя грешките си
с още такива.

Коментари

Популярни публикации