19.01.2016 г.

цветовете на океана.



4 am - frank moth
Цветовете на океана се разбиваха в нея.
Свита на кълбо, там, където чайките забравиха да се усмихнат, където изтърсиха от крилата си тежкия спектър на залеза в бурята на зениците й, който падна като атомна бомба в Тихия океан и предизвика цунами от чувства.
Там, където те отлетяха без предизвестие и отнесоха със себе си звуците на прииждащите вълни, оставяйки очите й да се справят с липсата на всичко. И тя се взираше все по - мъчно в хоризонтите на своето утре, оглушала от грешните отговори, притиснала колене още по -

11.01.2016 г.

влакът изсвири тревожно.



влакът изсвири тревожно
над релсите на моето безразличие:
"трябва да спра
на следващата спирка!"
и въздъхна дълбоко
 умора.
и по пътя за никъде
аз трепнах ужасена: