10.06.2015 г.



В примирението има едно приятно освобождаване... Като да се пуснеш по течението. Спираш да се напрягаш, мускулите ти се отпускат, мислите ти те оставят да спиш... За момент е толкова тихо, все едно ушите ти са под водата, и вече можеш да дишаш, няма повече караници, няма повече бучки в гърлото, няма повече сълзи... Реалността е навлязла в кръвта ти и започваш да се възстановяваш от заблудата, че си е заслужавало да се бориш. Въпросът е, че след примирението всичките чувства са удавени.