11.05.2015 г.

намачкани чаршафи.



Чаршафите са същите. Все намачкани. В различните сезони - различен чифт крака, преплетени с нейните. Разливат се спомени, остават петна. Изпиране няма. Там, където е подпъхнато - и някоя въздишка. Повече самота. Търкалят се тихо прошепнати думи. Тя ги сънува... И по - лошо. Тя ги мечтае. И ги пришива по ръбовете. Тя не може да оправя легла, знае само как да  разваля. Затова не спи по чуждите. Вечер прибира обещания под възглавницата и сутрин ги изхвърля със съня. Когато не може да заспи, усеща тяхното несбъдване. С мирис на парфюма му. Сритва някоя завивка, скрива някоя сълза, гони мухите от ума си, краде въздуха от
празното място до нея. Накрая примирено се предава на умората. С изстинали крака. И натежала повтаряемост. Утре ще стане, ще смени чаршафите. И те пак ще са намачкани.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)