4.02.2015 г.

дисперсия.



Мислите й са нешлифовани диаманти. Хващат светлината за опашката и я разлагат в спектъра на истината. Боже, колко e истинска. Погледне ли те и си измисляш хиляда причини да се влюбиш в цветовете на дъгата. И да танцуваш с бурите й преди това. Защото мрази да приемаш тъгата й на сериозно. Въпрос на стратегия. Не я оставяй да те омотае с конците на миналото си. Носи си ножица в джоба. За всеки случай. Преди всичко - научи се да играеш покер. Всеки ден е като ново приключение в разпознаването на настроението й. А тя си играе толкова добре картите, че дори няма да се усетиш кога блъфира и кога наистина ти казва, че те
обича. Не си и помисляй да се хващаш за нея в изблик на паника. Тя не е ничие спасение. Светът й е толкова безтегловен и не може да задържи дори прашинка сигурност. Пък камо ли човешко същество. Свиквай с нейното "Тръгвам си". След време ще им загубиш бройката. Но мине ли полунощ, ще ти прощава всичко. Дори да няма за какво. Малките часове на нощта са ти съюзници. Използвай ги, за да правиш любов с нея. Много. И навсякъде. Тя обича да бъде разпилявана. И се ужасява от факта, че си способен да я събереш в едно. Въпреки това го направи. Има нужда от това повече, отколкото някога ще ти покаже.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)