28.02.2015 г.

и после помълчи с мен.



Слушай.
Как се спъват мислите на върха на езика.
Как се затварят клепачите от умора. 
Как се пропускат повиквания в делничен ден.
Как се оставят усмивки за по - късно. 
Как се сипват два пръста повече водка.
Как се губи бройката на въздишките.

4.02.2015 г.

дисперсия.



Мислите й са нешлифовани диаманти. Хващат светлината за опашката и я разлагат в спектъра на истината. Боже, колко e истинска. Погледне ли те и си измисляш хиляда причини да се влюбиш в цветовете на дъгата. И да танцуваш с бурите й преди това. Защото мрази да приемаш тъгата й на сериозно. Въпрос на стратегия. Не я оставяй да те омотае с конците на миналото си. Носи си ножица в джоба. За всеки случай. Преди всичко - научи се да играеш покер. Всеки ден е като ново приключение в разпознаването на настроението й. А тя си играе толкова добре картите, че дори няма да се усетиш кога блъфира и кога наистина ти казва, че те