26.12.2014 г.

***



Извинявай,  не е много на място... Исках да те питам... Да, да, няма проблем, ще изчакам. Ще седна пò отстрани... Нали, да не преча. Не де, не се притеснявай... Не, не, не е важно. Не се притеснявай. Даааа, добре съм. Ще ти разкажа след малко. Върви сега, не ме мисли. Аааа, чакай само... Имаш ли цигари? Че моите свършиха. Да, ако може... Мерси. Запалка имам, мерси... И ти ли ще запалиш? Ааа, имаш малко време... Добре, хубаво. Ами какво да ти разказвам аз... Да бееее, времето наистина е отвратително. Потискащо. Мхм. Не, не съм с колата тоя път, пеша ще се прибирам. Всъщност отивам на гарата. Да, добре че спря тоя
дъжд... Абе по - рано стъпих в една локва и то.. не че е важно, но изплува една снимка и спрях, та се загледах. Ха-ха-ха. Бе пълни глупости, не знам и аз защо те занимавам... Та тая снимка ме накара да се замисля... Отдавна не сме се виждали... И рекох да намина. Сетих се за лятото на 96-та. Ха-ха. Помниш ли морето тогава?  ... Да, отдавна беше. Ами загубих й номера. Така и не успяхме да се свържем, след като си дойдох... Еее, тръгваш ли вече? Чакай да те питам... Извинявай, че те задържам... Знам, че си зает. Абе вярваш ли в съдбата? Не? ... Ха-ха. И аз не вярвах... Докато не стъпих в оная локва. Сега... Сега отивам на море.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)