21.12.2014 г.

олющения надпис на запалката.



Единственото, което видях от този следобед, бяха кичурите коса, които се преплитаха пред лицето ми, докато се опитвах да се адаптирам към безоблачното време. Слънцето ми се присмиваше с толкова лъжлива топлина, в отговор на което намерението ми да се разходя беше придружено с лице, замръзнало в намръщен спазъм и вкочанени пръсти на краката. Стисках под мишка деветте разкази на Селинджър и търсех слънчево място да си изпуша на спокойствие смачканата в джоба цигара. Пушех нескопосано. Отне ми цяла минута да я запаля и хиляди опити да задържа огънчето за повече от секунда. Тъпият вятър. Подсмърчах. Загледах се в олющения надпис на запалката, после я прибрах в якето и подпрях книгата в краката ми. Погледът ми се спускаше по страницата, без изобщо някаква мисъл да се захване за думите. Дърпах бавно, задържах много и издишвах дълго. След втория лист се отказах с опитите и изпуших ядно последната дръпка, която имаше вкус на филтър и, разбира се, долнопробен тютюн. Поседях малко така на студената плочка, и реших, че навън ми липсваш също толкова много, колкото и вкъщи. Така че станах и леденият вятър ме изпрати до входа. Качих се по стълбите, влачейки крака, влязох в нас, събух си калните кецове, измих си ръцете два пъти и седнах да напиша този безсмислен текст. Край.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)