22.11.2014 г.

Femme fatale.



Magdalena Dymańska
Разни думи се разлюляват, хващайки се за гласа ти. Опитват се да изглеждат красиво върху устните ти. Позьори. Рецитираш ми поема. Бял стих. Кърви. Езикът ти го прорязва като камшик. Усмихваш се. Пауза. Мислите ти са алкохолици, за които няма спасение. Femme fatale. После ми говориш за абсурд и символизъм. И оправяш чорапогащника си. Ха. Бедрата ти винаги са били голямата трагедия на моя живот. Градът е затвор, който те е превърнал в кучка. Питаш ме какво ще е времето утре, докато сваляш обеците си. Очакваш да се хвана. Жени като теб не се интересуват от времето утре. Те самите са времето. Заставаш до прозореца. Светът е толкова грозен фон на живота, който съществува около теб. Пускам пердетата. Така е по - добре. Мълчим на всякакви теми. Сядам на леглото. Сипваш още малко уиски в чая си. Идваш до мен и заставаш с гръб. Разкопчавам бавно роклята ти. Тя се свлича в краката ти. Ароматът ти ме хваща за гърлото. Изискан убиец. Прекарвам пръсти по извивката на гръбнака ти. Очите ти започват да правят любов с тъмнината зад клепачите ти. След миг се отдръпваш и ръката ми е изтръпнала от нервно очакване. Отиваш пред огледалото и оставаш напълно гола. Изтриваш грима си. И махаш перуката. Остават само сенките под очите. Рецитираш на отражението си. Бяла кожа. Кървиш. Отвътре. Загасяш светлините. На тъмно няма значение как се обича. А кого.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)