Пропускане към основното съдържание

Последна въздишка:

А има дни като този

James Whistler,  Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета.  А има дни като този, в които  клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна.  А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените на луна. И ето ме,

тези тихи вечери с теб.

Тези тихи вечери с теб... Когато стъпвам леко по душата ти, когато си най - крехка, когато очите ми те прегръщат. Когато споделяш мълчанието си с мен, когато смехът ти се превръща в джаз, когато ти е студено без ръцете ми. Когато денят ти е нагарчал, когато умората те завие, когато се сгушиш до недовършени думи. Когато съм въздишка в гърдите ти, когато съм дим от цигара, когато съм полунощие. Когато си точка след името ми... Тези вечери са ми любими.

Коментари

Популярни публикации