твоята лудост? моята лудост.

Тя е съзвездие от лудост и нелогичност и се вижда само от онзи, който е достатъчно смел да я поиска. Когато се засмее, красотата й се разлива по цялото небе, карайки те да се влюбваш в малките часове след полунощ. Липсата й се преражда в изгрева и те пробожда с всеки слънчев лъч. Здрачът е чута молитва и паднал на колене, ти нямаш друг избор, освен мълчаливо да й се възхищаваш. Тя е всички звезди, събрани в една усмивка, в едно намръщено чело и в едни дълбоки кафяви очи. И никога няма да ти омръзне да я гледаш и да я наричаш “любов”.