Пропускане към основното съдържание

Последна въздишка:

А има дни като този

James Whistler,  Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета.  А има дни като този, в които  клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна.  А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените на луна. И ето ме,

кутия за спомени.

източник

тишината е залез
който се промъква
през пердетата на
вчерашни спомени
и шари по стените
на минало в бъдещето
очите ти са негативи - 
матрица на света ми
отпечатват въздишки
по кожата ми
диапозитив е моят
отказ да бъда твоя.
фокусът се мести
от дим на цигари
до голите ми бедра
още малко и 
ще се събера
в твоите
черно-бели представи.
още малко и
ще ме затвориш 
в кутия за спомени.


Коментари

Популярни публикации