26.04.2014 г.

мемоарите на една мръсница.



"Накарай ме да забравя за него. За това как обичаше да дърпа косата ми в нощите, в които крещях от болка и от страст. А ръцете му оставяха аромат на цигари по цялото ми тяло. Как облизваше устните си по войнишки и ме гледаше с поглед, който пускаше бомби право в абдикиралите ми емоции. Той знаеше много добре, че на любовния фронт аз бях ничия земя. И събличаше дрехите си с такава увереност, с каквато аз събличах душата си пред него. Накарай ме да забравя как желаех да ме нарани. С думи, с действия, с бездействия. В края на всяко сбогом го чаках с подмокрени гащички и дъх на водка. Минути след това подът се превръщаше в бойно поле, а стените ехтяха самота. Войната беше не между любов и страст, а между похот и страх. Ръцете му бяха толкова силни, че се молех да ме счупи. А след това го придърпвах по - близо до себе си. Любовта за него се криеше между краката ми и той търсеше ли търсеше... А аз моята я изкрещях през прозореца, докато ме нападаше в засада... Накарай ме да го забравя. У нас или у вас?"

12.04.2014 г.

героиня от криминален роман.



А как обичаше да краде от душата на книгите.
Понякога си мислех, че се опитва да догони една своя различна представа за себе си. Представа на героиня от криминален роман. Който си имаше всичко - от хумор и драма до малко любов. Героиня от онези с безкрайните вселени в очите и с думи - големия взрив. С безсънните нощи и убитите спомени в мазето. С усмивките й - най - неразрешимата загадка и сърцето - с присъда доживотен затвор. И бягаше, и гонеше, та чак догонваше и надбягваше.
Понякога й се получаваше толкова добре, че предусещаше възможния край на своята история и изпадаше в меланхолия. Тогава импулсът й да надиграе собствената си съдба провеждаше през тялото й голяма доза адреналин и тя просто решаваше, че е огън и жар и че ако съдбата си играе с нея, ще се опари жестоко.
Тя вечно беше кръстопът. Опитах се веднъж да разгадая посоката на мислите й. Така и не улучих на късмет. Животът й беше безмензурна мелодия и никой не успяваше да хване нейния такт. Не че го искаше, но понякога така й беше по - удобно. А понякога много искаше да бъде подредена и намразваше хаоса в себе си, докато някои точно за това я обичаха. Обичаха я заради какви ли не неща, но не и заради самата нея. А тя беше от онези паднали ангели, чиито криле бяха отрязани точно от такава болка.
Тя обичаше да краде от съвършенството в душата на книгите.
А друг обичаше да краде от нейната душа. Или по - точно от различните представи за нея.
И тя продължаваше да догонва своето откраднато съвършенство.

11.04.2014 г.

върховете са идилия.




Да си измисля нови изгреви, да издигна планина или може би и двете? Колкото по - високи са ми върховете, толкова по - светъл ще е хоризонтът ми след тях. Само трябва да отвикна с комфорта на подножието. А достигна ли крайната си точка - да внимавам въздуха на успеха да не ме опияни. Че залитна ли, падението ми ще да е горчиво. Но знае ли човек, може и да е най - красивият ми полет. Така или иначе върховете са идилия, но склоновете - те са хронологията на живота. А изгревите нека разпръскват мечти по тях.


4.04.2014 г.

(не)спасителни думи



Понякога ми се иска да потъна на дълбоко с(в) теб, но ти винаги ми хвърляш някоя (не)спасителна дума и изплувам на повърхността, където се задушавам от въздуха, който ме караш да поемам. Давя се от тези насила дадени (взети) усмивки и дробовете ме болят да издишвам самота в лицето ти, а ти да крадеш дъха ми с условни целувки. Не ги искам. Не те искам. Не я искам. Самотата имам предвид.
Казваш ми да се отпусна по течението и си щял да ме последваш. А всъщност течението си ти и ако само топна пръст, ще ме отнесеш с всичките ти последици. За които не мисля, че съм готова. И ето ме - седя гола на брега ти и просто не искам да усетя този твой пословичен студ по кожата ми. Още се опитвам да забравя тръпките от последните ръце, които се опитаха да удавят миналото ми в кофа, пълна с лед и въздишки. А да забравиш ръце, които умело са те лъгали с прегръдки и с мъжка сигурност, е като да забравиш, че животът не е наужким. Не мога и не искам. Все пак те ме научиха да плувам.
А понякога ми се иска да си дълбок до коленете ми. И да знам, че няма опасност да потъна завинаги в теб.