3.02.2014 г.

устните ми още търсят дъха ти.



Нощта е фобията, която получавам, когато съм без теб. 
Караш ме да си изгубвам римите и да издишвам само глухи думи. 
А ме е страх да търся вдъхновение под леглото ти. 
Там се крият всичките ти демони. 
Тялото ми още пари от последното им ухапване. 
Веднъж ми хареса да съм твоя пленница, 
да те копнея с вързани ръце, 
а ти да белязваш с целувки себе си по мен. 
Сега лежа сама, а сенки по стените се отразяват под очите ми. 
И те вдишвам в полунощ и си топла още. 
И устните ми още търсят дъха ти. 
Страх ме е, че забрави да развържеш липсата си от ръцете ми 
и че дълго ще бъде пленница на тези белези.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)