Пропускане към основното съдържание

Последна въздишка:

А има дни като този

James Whistler,  Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета.  А има дни като този, в които  клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна.  А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените на луна. И ето ме,

моето дръзко момиче.

Des Hauts Et Des Bas”, 20 Ans France, February 1994
Photographer : Christian Kettiger
Model : Laetitia Casta
Червеният отенък на устните ти, когато се правеше на голямо момиче, предизвикваше катастрофи по улиците на съзнанието ми. Харесвах този винен цвят на любимото ти червило най - вече в онези малки часове на нощта, когато беше толкова лесно да го изтрия с жадни целувки. А твоята ненаситност издаваше колко наивно дръзка си всъщност. Бързите ти погледи към часовника на стената, когато ти позволявах малка глътка осъзнаване, прозираха отчайващата ти нужда да ме задържиш още една безкрайност време. И впиваше онези по детски искащи очи в дълбокото на моето море, а след това аз се давех в увереността на твоите
движения, в тази способност да ме обсебиш с твоите женски демони. Тази дяволска усмивка на лицето ти, когато ме видеше толкова беззащитен пред силата на малките светлинки в тъмното, които подчертаваха красотата ти, ме караше да се моля за милост. И не исках да оставям кожата ти да изстива по чаршафите ми, но ако исках да запазя моето дръзко момиче в теб, трябваше да си тръгна. Или по - добре тръгни си ти. А аз ще си правя компания с мъжкото ми его и ще прегръщам аромата на невинността ти, докато не се стопи в ръцете ми. И после се върни, за да ме спасиш.

Коментари

Популярни публикации