с вкус на сълзите ми.

Признавам си, дълбоко е в сърцето ми. Достатъчно, че на дъното да има няколко камъчета от болки в излишък. Едно размътено море с неясни граници. Мисля си никой ли не умее да плува? Да ме рискува поне веднъж, ей така, поради адреналина, не за друго. Да скочи от ръба на хоризонта ми, там където изгряват страховете ми, да се блъсне във вълните на непостоянността ми и да обърне гръб на течението. Да задържи дъха си едно търпение време и кълна се, че там, между камъчетата, се крият и моите съкровища. Потърси ме. Падините на дъното са по - малко, отколкото си мислиш. Сигурна съм, че и твоето море крие изненади. Плача като сирена и дълбокото е с вкус на сълзите ми, но опиташ ли ме, ще те обичам на приливи и отливи. А когато се смея, бих могла да бъда пристана на мечтите ти. Но да знаеш, че нямам спасителни лодки. И попаднеш ли във водовъртежа на мислите ми, гарантирам, че дълго би могъл да останеш там. Признавам си, дълбоко е в сърцето ми. Но ако не умееш да плуваш, моля те, не ме рискувай. Достатъчно удавници има на дъното.

(на галатея.)