6.01.2014 г.

побъркване до реторичност.



Преди още да ме познаваш превърни ме в затъмнение и до светлината ми ще имаш достъп само ти. Разкъсай ме. Започни от дрехите. По - лесно обичана съм на парчета. Не искам от теб да сивееш в сърцето ми, а с лудост да го изтръгваш от реалността. И да се задъхваш от страст. Душата ми минава по ореола на желанията ти. Отпечатай перманентни целувки по кожата ми. Така че сълзите ми да не ги отмият. И ме живей до инсомния. Не искам да съм твоята малка мръсна тайна, а голямата въпросителна, която те побърква до реторичност. Откажи се от това да бъда различна с теб. Повече себе си досега никога не съм била. И ми харесва как виждам отражението си в твоята луна. И как връщаш усмивката ми равноускорително. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)