6.11.2013 г.

небето и ти.



Защото небето е ничия земя. 
Затова сея мислите си нощем и ги жъна през деня. 
Защото небето няма хоризонт. 
Затова се скитам сред звездите на лудостта.
Защото небето е контрастно. 
Затова откроявам лъжите сред страстта.
Защото небето е приют за облаци. 
Затова оставям сълзите си в дъжда.
Защото небето е северно сияние. 
Затова обичам да мъждея в студа.
Защото небето е безмерна единица. 
Затова често бъркам мярата на любовта.
Защото небето няма граници и площ. 
Затова се оставям на твоята съдба.
Защото небето е куполът на твоя образ.
Затова съм влюбена в храма на нощта.
Защото небето е недостижимо.
Затова не искам да знам коя е твоята земя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)