11.11.2013 г.

безтебие горчи в кафето ми.



A Cup of Coffee - Nelina Trubach
Кафето си вече не споделям. Ще си горчи във мойта чаша.  Ще чета в съновника си на студено, как черното е символ на забрава. В съня ми ще приютяваш силния аромат на отсъствието си. Ще си представям, че си минал спомен (а всъщност още париш по ръцете ми). Ще отпивам бавно, а вкусът ти ще оставя поражения по сетивата ми. Ще се разлива като лава, твоят дъх, и ще изстива по кожата ми перманентно. И по белезите ми ще отброявам от колко време ми липсва усмивката ти. И ще искам чашата ми да е без дъно, да пресипя малко от рома ти в сегашно време, за да си ми днес безкраен. Но ще си остана с лъжичка, пълна с безтебие, и
ще си подслаждам преварените надежди. А ти ще бъдеш двойна захар на сбъднатост в нечие друго кафе.

2 коментара:

  1. Кристина, имам чувството, че във всеки пост описваш мен и точното ми състояние. Откривам се почти навсякъде. Благодаря ти, че ме стопляш в тия студени дни.

    ОтговорИзтриване
  2. "А ти ще бъдеш двойна захар на сбъднатост в нечие друго кафе."

    Ах, Kristine...

    ОтговорИзтриване

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)