15.09.2013 г.

в полунощ.



Танцува ми се, когато съм самотна.
Полунощен джаз от стария грамофон на баба. Плочата е счупена на две и сама си тананикам. Със затворени очи почти усещам дъха ти по голото ми рамо. И вечното ти желание малко по - надолу.
Танцувам суинг с поредната чаша от любимото ти уиски. Вкусът му се разлива почти толкова парещо по тялото ми, колкото и целувките ти, от онези в късните следобеди. Краката ми не спират, едното токче ми се счупи. Стъпвам боса по плочките, стъпвам боса по гърдите ти, толкова ми е студено. Кичури коса полепват по врата ми. Краката ми не спират, сърцето ми не спира. Пустото сърце. Къде се дянаха цигарите? Всичките ли ги изпуших?
Танцувам танго с поредната чаша от любимото ти "Сбогом". Надигам се на пръсти и пак не те достигам. Брадичката нагоре, гърбът - като струна. Обичаше да свириш върху мен. Въпреки всичките грешни ноти в главата ти. Мелодията все още е запазена под ключицата ми.
Танцува ми се, когато съм самотна.
Самотна бях и когато танцувах с теб.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)