Пропускане към основното съдържание

Последна въздишка:

А има дни като този

James Whistler,  Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета.  А има дни като този, в които  клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна.  А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените на луна. И ето ме,

новолуние.

Голотата е най- красивата истина.
Разголи ми се.
И нека този път лицето ти остане в сянка.
Новолуние.
Само очертания и топла кожа.
Събличай бавно, времето с теб ми е константно.
Нямам нуждата да виждам как отразяват се в очите ти падащи звезди.
Мълчанието ти е порно за душата ми.
Пулсът ти ми шепне неизказани желания.
Миналото ти ме кара до оргазъм.
А после нетърпеливи въздишки.


Остави ме, не бързай.
Нека сама се съблека.

Коментари

Популярни публикации