29.08.2013 г.

новолуние.



Голотата е най- красивата истина.
Разголи ми се.
И нека този път лицето ти остане в сянка.
Новолуние.
Само очертания и топла кожа.
Събличай бавно, времето с теб ми е константно.
Нямам нуждата да виждам как отразяват се в очите ти падащи звезди.
Мълчанието ти е порно за душата ми.
Пулсът ти ми шепне неизказани желания.
Миналото ти ме кара до оргазъм.
А после нетърпеливи въздишки.


Остави ме, не бързай.
Нека сама се съблека.

19.08.2013 г.

лимит до небето.



Лек допир. Тя веднага отдръпна ръката си. Малкото ми пръстче усети нещо студено и влажно. С крайчеца на окото си погледнах към нея .. В салона беше сближаващо тъмно. Екрана пред нас светеше монотонно, подчертавайки мрачните ъгли на очите й. Тя се обърна леко към мен и аз веднага се сниших. Седалката беше затоплена .. мразех затоплени седалки. Тя направи гримаса в опит да овладее обърканите си черти, но вместо това сбърченото й носле ме накара да се усмихна. Сподави поредната си въздишка и съсредоточено загледа напред, изопвайки жили, а аз не спирах да премигвам неразбиращо. Времето се нижеше по - бавно от дъха ми, бях почти замрял в опит да усетя някакво раздвижване.
Огледах се. Залата беше пълна. Всеки потъваше в своите драми. Каква ли беше нейната? Косата й беше боядисана. Лъжех ли се или това бяха червени отенъци? Мамка му, защо трябваше да е толкова тъмно?! От време на време поглеждах към екрана, заблуждавайки се, че виждам познати черти в главната героиня. Усмихнати очи и нежни скули. А този цвят на устните ...
За миг тя се раздвижи. Веднага се сковах. Обърна се към мен, гърдите й нервно започнаха да се повдигат от внезапната промяна в налягането на кръвоносната й система, опита се да прочисти гърлото си, изграчи нещо неразбираемо и се отказа. Усетих внезапен прилив на задушаващо желание да я прегърна.
Спомени от началото на лятото. Юнска вечер и падащи звезди. Не тя, а душата й ме гледа. "Три месеца са лимитът да стигнеш до небето, знаеш ли?" - ми говори тя с глас, с който разстройва струните на спокойствието ми. "Самотно е да пътуваш нагоре с насила купен билет." Тогава не я разбрах. "Гледай да ме чакаш в края на лятото... Знаеш ли, мама няма да има кой да я чака." Потъвам в земята от недоумение и вече започвам да отброявам дните до края.
А майка й не се ли снимаше в биографичен филм?

3.08.2013 г.

в оковите на времето.



О, любими, нека бъда като времето. Да спре да ме боли със скоростта на кратките ни мигове заедно. Да забравя самотните нощи с бързината на секундната стрелка. И нека часовникът на нашите усмивки да спре точно в полунощ. А целувките ми да се нижат нежно като плахото настъпване на здрача, поемайки от горчиво - сладкия му вкус.
О, любими, нека любовта ни да замръзне под леда на вечността. И сълзите ми като снежинки нека се разтапят върху топлата ти кожа, а смехът ми да лети като падащи листа в късна есен. Люби ме бавно, както бавно си тръгвам всеки път от теб. С болка. Гледай ме със страст, ненавиждай ме със страст, обичай ме със страст.
О, любими, нека годините на раздяла да бъдат най - дългото разстояние между нас. И нека повече нищо не ни разделя. Бъди моето време, нека съм зависима от теб. Тихо, но здраво ще се вкопча в твоите мечти, както пролетта се вкопчва здраво в преродената земя. И нека направя всичките реалност.
О, любими, нека спрем да бъдем в оковите на времето. Тежат ми прекалено много. Нека това чакане да е за последно. Последният удар на камбаната е скоро, последният удар на сърцето ми...