7.03.2013 г.

парадоксална пропорция.



Няма пълно щастие. Винаги е примесено с частица от скритите ти страхове, които  са толкова заровени в навиците ти, че дори да изплуват на повърхността, отдавна вече ще са оставили своите следи върху теб. А ти ще ги оставяш върху някой друг.
Няма пълно щастие. Само посредствено. Достатъчно, колкото да не имигрираш завинаги в собствения си свят от недомлъвки. Винаги я има тази граница, която те опарва по премълчаното и преглътнатото, изгаря ги и ги превръща в прах. С малката подробност, че след това замита прахта в краката ти.
Няма пълно щастие. Само последствено .. в отношение 3:1. Три пъти страдаш, като във винаги кратката пауза между аналогично следващото трио, има един период на стихване на вълните и сваляне на платната. Като затишие пред буря. Кратко слънце и последствено въздишане.
Няма пълно щастие. Винаги ще се намери някой, който да бръкне в кесията ти и да ти го открадне. Или пък ще се намери друг, който да има по - голяма кесия от твоята.
Няма пълно щастие. Докато навиеш изморените си механизми, за да го почувстваш с цялото си същество, то се поврежда. Все някое винтче има нужда от затягане, все някоя джаджа е ръждясала, все някой бутон отказва да работи. И всичко трябва да започне отначало.
Има пълно щастие в момента, точно в този толкова кратък момент, в който се освобождаваме от тъгата. Секунден миг на отпускане, точно след цялото стискане на зъби и цялото преглъщане на сълзи. Като ток, който светкавично преминава през теб, за да може всяка частица от теб да се отърси от цялото напрежение. Ниско съпротивление, което те кара повече и повече да го изживееш. Като антитяло, с което първоначално се съпротивляваш, но с което после свикваш. И в този кратък момент разбираш, че тази парадоксална пропорция между щастието и нещастието е напълно уравновесена.

3 коментара:

  1. "Няма пълно щастие. Докато навиеш изморените си механизми, за да го почувстваш с цялото си същество, то се поврежда. Все някое винтче има нужда от затягане, все някоя джаджа е ръждясала, все някой бутон отказва да работи. И всичко трябва да започне отначало."

    Невероятна си... наистина!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Няма пълно щастие. И не може хората да са щастливи постоянно.. Аз съм доволен и на малкото щастие. Малкото щастие, което намирам в мечтите и спомените си за една голяма част от живота си, която загубих :).. Роб съм на тези спомени, дърпат ме назад, така е. Те обаче ме карат да се усмихвам в сивия ден в който виждам омразата в очите на много хора, повечето от тях, които дори не ме познават :)... След като не мога пак да се насладя и да докосна миналото, да изпитам тези неща, които ме правеха адкси щастлив, ще се наслаждавам на спомените от тях и ще бъда just a dreamer -

    http://www.youtube.com/watch?v=RjWWWs4rPd0&list=FLwD0YkmYrjDqJxSNgAYhezg&index=69

    Така безгрижно ще прекарам живота си в спомени, мечти, сънища :) колкото и жалко да бъде :).. Харесва ми..

    ОтговорИзтриване
  3. Naistina brilyantno,mnogo silno i s dulbok smisul. Poddurjay vse taka :)
    Ps : Ily <3

    ОтговорИзтриване

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)