18.02.2013 г.

17% сълзи.



Усещам се без дъно. Не исках да оставям всичките си излъгани усмивки на гласовата поща, и знам, че загрижеността ти е извън обхват, но едва ли ще намеря смисъл да се свържа с оператора и да му разкажа какви са ми проблемите.
Усещам се без дъно. Отпивам отново от горчилката в полунощната ми чаша, толкова горчиво, толкова познато, че вече привикнах с вкуса.. Миналото ми е настояще, а бъдещето ще оставя на изчакване. Минутите на щастие ми свършиха, сега си плащам с взети назаем спомени, с лихва от 17% сълзи.
Усещам се без дъно. Гледам се през прозиращото огледало на откровено осъждащите ти очи. И падам, и падам, и падам. И ти ме гледаш. Отражението ми в погледа ти се отдалечава прекалено бързо. Прекалено скоро. Прекалено ме боли.
Усещам се без дъно. Сигналът "свободно"  ме докарва до клаустрофобия. Свободата ме ограничава. Паникьосвам се да натисна червената слушалка. И да продължа напред.

10.02.2013 г.

this empty love.



Мига преди да затворя очи, открадни истината от далечния ми поглед. 
Страдам от мазохистично удоволствие. И от двойнствен живот.
Мига преди да затворя очи, ме накарай да изтрия миналото от устните си.
Думите сочат към теб, мислите - някъде другаде..
Мига преди да затворя очи, хвани отдавна изстиналите ми ръце.
Всичките ти прегръдки няма да бъдат достатъчни, за да ме стоплят.
Мига преди да затворя очи, запомни цвета на заблудената ми кожа.
Че допира ти е страстен трепет на паралелно разстояние, си представя.
Мига преди да затворя очи, се предай на моя хаос.
Потънах в черна дупка, която се превърна в пътя на живота ми.
Мига преди да затворя очи, ме остави да потъна.
Отдавна забравих какво беше да бъда себе си.