3.01.2013 г.

confession words.



Думите убиват. 

Нали знаеш, когато си признаеш, част от теб остава празна. Освобождаваш чувството чрез думи. Оставаш го на вятъра да го отнесе. И вече няма какво да те задържа. И в теб е като след дъжд. Отмито, останала е само калта.
Думите тежат.

Нали знаеш, когато си признаеш, е все едно да оставиш товара си на друг. Сърцето ти се е уморило да го носи и сега тежестта се опира в нечия друга душа. Не е ли егоистично? И вече можеш да си тръгнеш. Няма какво да те задържа. Няма какво да ти тежи.

Думите са несигурност. 

Нали знаеш, когато си признаеш, е все едно да започнеш отначало. С всичките страхове и с всичките илюзии. Тъкмо си започнал да се чувстваш сигурен в това изгодно положение на недомлъвки и идват думите, които срутват всичко. И трябва да започнеш да строиш наново - и надежди, и сигурност, и отчаяние.

Думите са болка.

Нали знаеш, когато си признаеш със затворени очи, няма да се нараниш. Поне за няколко кратки въздишки. Погледът ти е проводник за истината. Затова отвориш ли ги - бъди готов да задържиш сълзите си. Не показвай, че предпочиташ да живееш със заблудата си.

Нали знаеш, че с признанията никак не ми върви? Особено когато трябва да използвам думи.

1 коментар:

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)