23.09.2012 г.

плахи утопии.



Лицето ти константно ми е, затворя ли очи. Облачни усмивки и слънчеви погледи. Рисуваш ми сияние под плахите утопии .. С пръсти докосваш ме по чупливата обвивка на ферментиралата ми душа. И ме караш да се спъвам в несъществуващи камъчета .. обсебена от мисли за скритите извивки на чара ти. Виждаш ме в кутия от образи на безцветни конформисти и с линия на безкрайността разграничаваш същността ми. Стъпваш тихо по повърхността на страховете ми, превръщайки ги в шепа пепел от шумни въздишки. Близко са ми признанията .. далечни са ми думите, както луната ти далечна е от моите звезди. Лицето ти мечта ми е. А отворя ли очи, си някой непознат.

1 коментар:

  1. "Стъпваш тихо по повърхността на страховете ми, превръщайки ги в шепа пепел от шумни въздишки." - много ми харесва - това ми е любимото изречение тук, просто прекрасно, продължавай да пишеш и да споделяш тук с всички нас - очакваме те с нетърпение

    ОтговорИзтриване

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)