13.07.2012 г.

Рон~



В тиха просъница ще те повикам. И жадно ще се вкопчиш в крепостната ми усмивка. Ще задържиш дъха си за малко, достатъчно, за да отмине кошмарът на будното ти минало, ще оставиш и последните листа на страховете ти да окапят, ще прехапеш устни, борейки се с желанието да се върнеш назад и с нежеланието да продължиш напред, ще забиеш нокти в ръцете си, усещайки пулсиращото бягство на живота в кръвта ти, ще преглътнеш една - две закъснели думи и на тяхно място ще изкрещиш хиляди, ще се помолиш, едвам допирайки устни, ще изгориш яростта от напоените си сълзи, ще затвориш последната врата на отчаяните ти мисли.. И накрая ще паднеш в ямата на живота, започвайки себе си отначало, жадно вкопчена в своята преродена усмивка.

2 коментара:

  1. имаш много хубав и интересен стил на писане - много ми харесва - както се казва късо но съдържателно; продължавай да пишеш и да споделяш тук с всички нас - имаш интересен стил на писане - продължавай с развитието на този блог и интересните теми - поздрави и до скоро

    ОтговорИзтриване
  2. "ще паднеш в ямата на живота" - звучи много дълбоко - много ми харесва - не мога и аз да не отбележа че наистина е много съдържателно въперки че е късо; много ми харесват и другите неща на този блог - продължавай така

    ОтговорИзтриване

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)