Пропускане към основното съдържание

Последна въздишка:

А има дни като този

James Whistler,  Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета.  А има дни като този, в които  клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна.  А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените на луна. И ето ме,

като морска пяна.













Вълните се разбиват в погледа й. Спомени се люшкат в малката спасителна лодка.
Тя хвърли бутилка в морето. Надраска болка на листа, запечата го с малко думи за сбогуване и прошепна адреса на морето.
Мислите й крещят чак до хоризонта. Сълзите отдавна са намерили пътя към дома. Там където пясъкът и вълните се докосват. Косите й бягат на различни посоки. Заедно с мислите й.
Вятърът свисти по повърхността на  морето, дращи го, болезнено е. Тя едвам си поема въздух.
За последно ръцете й са така чужди. Така топли. Така негови.
Морето я зове.
Да потъне и да се стопи като морска пяна.
За да бъде завинаги с него.

Коментари

  1. много хубав блог, прекрасно пишеш, много ми харесва, продължавай така, много поздрави и до скоро, успех !!! приятен ден на всички

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотна публикация. Продължавай в същия дух!

    ОтговорИзтриване
  3. Толкова нежност и същевременно сила струи от тези стихове... пишеш прекрасно!

    ОтговорИзтриване
  4. Това ми напомня на емоциите, които ме изгаряха по една моя бивша любов. Бях страшно отдадена на връзката ни и безкрайно влюбена, вярваща, че той е Мъжът. В крайна сметка съдбата ни раздели и аз го приех доста трагично - един от най-трудните емоционални моменти в живота ми... "Морето я зове. Да потъне и да се стопи като морска пяна." - тогава имах това усещане...

    ОтговорИзтриване
  5. Харесвам такива стихове, в които има толкова страст. Макар да са доста драматични и в крайна сметка тъжни, тази отдаденост, която се усеща е много вдъхновяваща. Морето винаги е толкова поглъщащо... имам някакъв страх от него сякаш е живо същество...

    ОтговорИзтриване
  6. Много силни стихове.Кратко, но много ясно и съдържателно написано.Имаш добре изграден стил на писане, не спирай, имаш талант."Сълзите отдавна са намерили пътя към дома. Там където пясъка и вълните се докосват. Косите й бягат на различни посоки. Заедно с мислите й. Вятърът свисти по повърхността на морето, дращи го, болезнено е", каквото и да става домът ни винаги ще е с отворени врати, ще седи и ще ни чака при нужда. Там спокойно можем да изплачем своята мъка, така е.Но където й да е тя винаги ще стои там и ще го чака, красиви думи у хубав завършек на стиховете.

    ОтговорИзтриване
  7. Радвам се че попаднах на този сайт.Пишеш със стил и желание."Спомени се люшкат в малката спасителна лодка.
    Тя хвърли бутилка в морето. Надраска болка на листа, запечата го с малко думи за сбогуване и прошепна адреса на морето.
    Мислите й крещят чак до хоризонта. Сълзите отдавна са намерили пътя към дома. Там където пясъка и вълните се докосват. Косите й бягат на различни посоки. Заедно с мислите й.
    Вятърът свисти по повърхността на морето, дращи го, болезнено е. Тя едвам си поема въздух", в дома винаги показваме всяка своя емоция,която сме крили на вън така е.

    ОтговорИзтриване
  8. Поздравления за силните думи, пишеш страхотно "Там където пясъка и вълните се докосват. Косите й бягат на различни посоки. "Продължавай да споделяш с нас.

    ОтговорИзтриване
  9. Пишеш много красиво и вдъхновяващо, продължавай.Снимката с тези вълни е страхотна.

    ОтговорИзтриване
  10. Определено имаш талант да пишеш специално за чувствата и за любовта. Предаваш много истински нещата, поздравления."Вълните се разбиват в погледа й. Спомени се люшкат в малката спасителна лодка.Тя хвърли бутилка в морето. Надраска болка на листа, запечата го с малко думи за сбогуване и прошепна адреса на морето.Мислите й крещят чак до хоризонта. Сълзите отдавна са намерили пътя към дома. Там където пясъка и вълните се докосват. Косите й бягат на различни посоки. Заедно с мислите й."Спомените винаги стигат до дома така е.Където и да отидеме и с когото й да сме, винаги си мислим за дома и семейството, което най много ни обича и мисли най-доброто за нас.

    ОтговорИзтриване
  11. Поздравления много е красиво и добре написано, вдъхновяващо е..." Тя хвърли бутилка в морето. Надраска болка на листа, запечата го с малко думи за сбогуване и прошепна адреса на морето.
    Мислите й крещят чак до хоризонта. Сълзите отдавна са намерили пътя към дома. Там където пясъка и вълните се докосват. Косите й бягат на различни посоки. Заедно с мислите й.Вятърът свисти по повърхността на морето, дращи го, болезнено е. Тя едвам си поема въздух.За последно ръцете й са така чужди. Така топли. " Всичко мило и родно топли, само дори и при нейната мисъл.От този разказ може да се направи и баладична песен.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)

Популярни публикации