Пропускане към основното съдържание

Последна въздишка:

А има дни като този

James Whistler,  Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета.  А има дни като този, в които  клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна.  А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените на луна. И ето ме,

избягах.

Избягах.
И съм тук.
И ме виждаш.
Но ме няма.
Аз избягах.
Аз съм друга.
И усмивка, и сълза.
И ме гледаш.
И мълчиш.
Защо мълчиш?
Аз крещя.
Аз съм бяло. 
Аз съм дух
без тяло.
И летя.
И бягам.
И не се намирам. 
И не ми е тъжно.
Аз съм въздух.
И ме поемаш.
И се лъжа.
И те лъжа.
Не съм добре.
Стичам се като вода.
Но ти се усмихвам.
И съм все сама.
Очите ти ми се изплъзват.
И така...

Коментари

Публикуване на коментар

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)

Популярни публикации