Пропускане към основното съдържание

Последна въздишка:

А има дни като този

James Whistler,  Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета.  А има дни като този, в които  клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна.  А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените на луна. И ето ме,

Безследно

И той не знае, не,
тихо затвори вратата.
Не искам да ни чуе, не искам да кълне,
бързо, скрий се в тъмнината.

Очите ми крещяха му
истина за моето небе.
Как сънувах аз страха му,
как поех го грешно в моите ръце.

Сега и мене страх ме е обзел.
Силни вопли в мене крият се.
Че сърцето ми измамно беше  взел.
Че плахи стъпки край мене вият се.

И той не знае,  не,
за вечното ми търсене.
А очите му почти достигат ме
и сълзите ми напират в повтарящо се блъскане.

Пред вратата той застава платонично.
Пред него аз топя се за последно.
В краката ми захвърлил нещо лично.
(Сърцето му било изчезнало безследно.)

Коментари

Публикуване на коментар

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)

Популярни публикации