1.07.2011 г.

Безследно



И той не знае, не,
тихо затвори вратата.
Не искам да ни чуе, не искам да кълне,
бързо, скрий се в тъмнината.

Очите ми крещяха му
истина за моето небе.
Как сънувах аз страха му,
как поех го грешно в моите ръце.

Сега и мене страх ме е обзел.
Силни вопли в мене крият се.
Че сърцето ми измамно беше  взел.
Че плахи стъпки край мене вият се.

И той не знае,  не,
за вечното ми търсене.
А очите му почти достигат ме
и сълзите ми напират в повтарящо се блъскане.

Пред вратата той застава платонично.
Пред него аз топя се за последно.
В краката ми захвърлил нещо лично.
(Сърцето му било изчезнало безследно.)

1 коментар:

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)