8.04.2011 г.

Сърцето ти прозира.



Сълза.
Прозрачна е..
като стъкло.
Дали видяха?
Бързо,
скрий се 
зад лъжите си.
Усмивка.
Поредната.
Кога ще спре
този кръговрат?
Като стъкло..
Всичко
се личи.
Толкова прозрачно,
че чак мръсното
под ноктите
се забелязва..
Или може би 
мръсното в ъглите
на твоето 
сърце.
Защо не беше друго?
Друго време? 
Други хора?
Друг живот?
Защото другото
си ти сега.
Пак ли тази
измъчена усмивка?
Аа, ти забрави
какво дължиш
на онзи там,
до теб.
Затвори се,
да, така ще е 
най - добре.
Всеки да забрави
кой си 
всъщност.
Само дето
сърцето ти прозира
във очите.

1 коментар:

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)