Пропускане към основното съдържание

Последна въздишка:

А има дни като този

James Whistler,  Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета.  А има дни като този, в които  клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна.  А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените на луна. И ето ме,

лунно обещание.


Ослушвай се, когато аз мълча..
Тишината крие моя плач.
Затвори очи, ако се държа
сякаш викам своя вечен здрач.

Не губи надежда в мойто страшно утре..
То е страшно и за теб.
Спри ме, ако те изтривам аз отвътре -
страшно е да съм от лед.

Целуни ти грозното ми битие,
с което съм изваяна до кокал.
Изпий тъгата ми кат питие,
направено от минал вопъл.

Усмихни се на мъничката светлина, 
родена от нашата невинност,
избухваща в себична топлина,
която слива ни в единност.

А Луната, тя за нас ще бъде свята, 
и лъчите й вяра ще ми донесат.
Както твойте думи, тъй пролети
във влюбени мечти ще ме пренесат.

Коментари

  1. "Не губи надежда в мойто страшно утре..
    То е страшно и за теб.
    Спри ме, ако те изтривам аз отвътре -
    страшно е да съм от лед."

    Създава невероятна емоция...
    Красив и лек израз..
    Браво!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)

Популярни публикации