6.02.2011 г.

лунно обещание.




Ослушвай се, когато аз мълча..
Тишината крие моя плач.
Затвори очи, ако се държа
сякаш викам своя вечен здрач.

Не губи надежда в мойто страшно утре..
То е страшно и за теб.
Спри ме, ако те изтривам аз отвътре -
страшно е да съм от лед.

Целуни ти грозното ми битие,
с което съм изваяна до кокал.
Изпий тъгата ми кат питие,
направено от минал вопъл.

Усмихни се на мъничката светлина, 
родена от нашата невинност,
избухваща в себична топлина,
която слива ни в единност.

А Луната, тя за нас ще бъде свята, 
и лъчите й вяра ще ми донесат.
Както твойте думи, тъй пролети
във влюбени мечти ще ме пренесат.

2 коментара:

  1. "Не губи надежда в мойто страшно утре..
    То е страшно и за теб.
    Спри ме, ако те изтривам аз отвътре -
    страшно е да съм от лед."

    Създава невероятна емоция...
    Красив и лек израз..
    Браво!

    ОтговорИзтриване

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)