20.02.2011 г.

посветено на Луничка ♥



„мили Страннико, отивам си .. това е последното ми писмо .. за жалост .. може би ще се върна .. някой ден .. прости ми .. не можах да одържа на обещанието си .. отивам си .. завинаги .. последно сбогом .. не ме забравяй .. моля те .. думите ти винаги ще чакат на върха на сърцето ми .. ще чакат за теб .. тихи думи .. тихо сбогуване .. тихо ми прости .. не плачи .. една сълза ще е достатъчна .. помни ме .. винаги .. трябва да ме помниш .. извинявай .. че съм толкова себична .. усмихни се .. умирам .. последно погледни към хоризонта .. там е моята усмивка .. Луната .. моят поглед .. винаги ще ти показва правилният път .. следвай ме .. винаги ще съм до теб .. думите ми ще летят заедно с мисълта ти .. устремена към моя бряг .. съня ти .. мое завоевание ще бъде .. тялото ми .. тлеещо ще гори за теб .. докато не изстине пет метра под краката ти .. земята ще ти е упора ..  не ме забравяй .. умирам .. още малко ми остава .. последен дъх, 
за да ти кажа сбогом .. и
 Обичам те .. “

6.02.2011 г.

лунно обещание.




Ослушвай се, когато аз мълча..
Тишината крие моя плач.
Затвори очи, ако се държа
сякаш викам своя вечен здрач.

Не губи надежда в мойто страшно утре..
То е страшно и за теб.
Спри ме, ако те изтривам аз отвътре -
страшно е да съм от лед.

Целуни ти грозното ми битие,
с което съм изваяна до кокал.
Изпий тъгата ми кат питие,
направено от минал вопъл.

Усмихни се на мъничката светлина, 
родена от нашата невинност,
избухваща в себична топлина,
която слива ни в единност.

А Луната, тя за нас ще бъде свята, 
и лъчите й вяра ще ми донесат.
Както твойте думи, тъй пролети
във влюбени мечти ще ме пренесат.