предсказание.

„Болезнено далече си. И още сто години сигурно ще обръщам назад съществуването си, опитвайки се да разоблича щастието си, да залостя усмивката в недрата на очарованието ти, да се науча да плувам сред безкрайното солено море от издишани за толкова кратко мигове, ще се взирам в неизживяните мечти, преминали през крехко прозрачното ми тяло, ще викам, ще страдам, ще забивам нокти в нощните си вопли, ще крещя за името ти неопетнено, чисто, свято, ще горя, ще тлея, ще гасна, ще се прераждам във вярата, изгубена сред свелия ти поглед, ще слушам, ще очаквам някъде някой увиснал ден да ми дари пролятата надежда, ще падам, ще се моля, ще проклинам гордостта си, ще погребвам достойнството си, ще остана грозно опетнено гола, ще отразявам огледално никаквата ми душа, ще треперя, ще притаявам дъх, ще беснея неочаквано разярена, ще пронизвам нечестната реалност, ще я накарам да се върне, да се промени.. Ще ослепея, ще изтръгна очите си безмилостно страстно, за да не мога да видя как користно се повлияваш на безнадеждното бъдеще и ме оставяш .. да загина .. така негеройски самотна..“