Пропускане към основното съдържание

Последна въздишка:

А има дни като този

James Whistler,  Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета.  А има дни като този, в които  клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна.  А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените на луна. И ето ме,

безмълвие ..


Винаги казваш „много съжалявам“ .. след всичките шибани грешки, които повтаряш отново и отново, след всичките нарушени обещания, казваш само и едно единствено „много съжалявам“ !? За каква ме имаш? За светица? За Бог? Нека те питам нещо - колко пъти бях до теб, когато всички други те презираха? Колко пъти плачех заедно с теб, когато другите се смееха? Колко пъти връщах надеждата ти към живота? Винаги можеше да разчиташ на мен .. аз вярвах в теб, вярвах, че има добро в теб, когато никой не го вярваше .. защото аз го виждах, съзрях го веднъж, после още веднъж и още веднъж .. Но защо .. защо се промени? Знам защо, защото искаше и ДРУГИТЕ да те харесат .. толкова силно искаше да им се харесаш, да им направиш впечатление, да им покажеш, че си готина откачалка, но трябваше ли да губиш човечността си, за да им го демонстрираш? Защо трябваше да се превръщаш в нещо друго? В нещо, което не си ти? Сега си гледаш кефа, еми добре, гледай си го, не искам да ти преча .. Само едно ще ти кажа - те все някога ще разберат истинското ти аз, ще разберат че не си тази повърхностна кучка, за която се представяш, ще открият слабото ти място, ще те наранят и ти ще се нуждаеш от приятел .. и ще искаш да се върнеш при мен.. И аз естествено ще те приема обратно, и отново ще ти простя всичко, макар и изобщо да не го заслужаваш. И знаеш ли защо? Защото доброто в теб е скрито някъде там .. някъде в теб, просто не го използваш ..

П.П. Един съвет - Господ винаги връща.. може да е след месеци, може и след години, но каквото правиш, ВИНАГИ ти се връща :)

Коментари

  1. Права си, да... за всичко. Адски е глупаво, когато някой постъпи, както са постъпили с теб, но ние продължаваме да ги обичаме и да прощаваме, нали? ... Господ наистина връща един ден, но защо сякаш на нас ни се връща също за нещо, които не сме направили? ...

    ОтговорИзтриване
  2. Ами .. добрите винаги са прецакани :) ..

    ОтговорИзтриване
  3. Извинявай, че ти спамя по хубавата публикация обаче искам да те питам как да добавя реакции в блога си..

    ОтговорИзтриване
  4. ами влизаш в дизайн, от там на елементи в страницата, публикации в блога - редактиране, и накрая тикваш на реакции :) дано да разбереш, че обяснявам много калпаво :D

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)

Популярни публикации