1.10.2010 г.

Вината винаги тежи..



Тежко е, а те продължават да те обвиняват. Като някакво счупено радио, което е забило на най - тъпата станция .. Рефрени, рефрени ..
Добре де, разбрах! РАЗБРАХ! Ще изпитвам вина до края на живота си, това не ви ли е достатъчно??
Разбрах, че съм глупачка, и че ако кажа нещо, за да се опитам да оправя нещата, ще бъде безполезно. Разбрах, че всяко мое действие се използва срещу мен. Всичко, което правя, ми се връща като удар под кръста.
Разбрах, че грешките, които направих не могат никога да се простят.. защото са моите! Просто няма прошка, макар и не аз да съм грешната. Май зависи от гледната точка.
Да, тъпа съм! Да, грешна съм! Да, виновна съм! Да, безсърдечна съм!
Не мислите ли, че не го схващам?! Схващам го!
Тежи ми, смачква ме, разваля ме, ужасява ме.
Иска ми се да направя нещо, но не мога. Безполезна съм. Късно е.

Съжалявам! (надявам се да не съм сгрешила и за това)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)