12.06.2010 г.

Яна Кременска - Това безкрайно чакане на нещо...



Това безкрайно чакане на нещо,

чието име ти е неизвестно,

което като гвоздей се е вклещило

в ранимата повърхност на сърцето ти.

Това очакване, добило мирисът

на възгорчив пелин, набран по мръкнало,

добило топлата ръжда на ирисите ти,

където самотата се е вмъкнала.

Това очакване, което натежало

пулсира в още топлите ти длани.

Долавя всички ултразвуци тялото ти

и жадно търси между тях послание.

И тая болка от копнеж за лято.

И тая блъсканица на душата,

невярващите думи за която

превръщат се в болезнено отпращане.

Това очакване на нещо, от което

в косата ти полазват ситни тръпки...

Във паяче превърнато сърцето

душата ти със лунна нишка кърпи.


Яна Кременска е врачанска поетеса. (от моя град *happy*) Много ми харесват нейните произведения. Винаги настръхвам, когато ги чета. Днес случайно попаднах на това стихотворение и много ми въздейства. Надявам се и на вас да ви допадне :)
http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=284&LangID=1 Ето и още нейни неща.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)