24.05.2010 г.

Стоп! Спри се, червено е ..



Червена светлина.. Защо никога не спираме? Може би не се страхуваме да продължим на червено .. Може би искаме да поемем по този опасен път, причакващ само нашата следваща стъпка, за да намерим покой.. да намерим спасение в непонятното .. неизбежното .. мъчението.
И ето, тръгваме с голяма крачка, без да се огледаме .. Слепи за тази изгаряща очите светлина, слепи за очевидното, слепи за живота, който ни заобикаля така тихо и потайно, че едва ли не, бихме повярвали, че не живеем живота, който искаме.
Извъртяни лъжи, намачкани, смлени, оформени и поднесени - това е всичко, на което се доверяваме и ценим. Тези "замаски", така по майсторски биват загладени в нашето съзнание, без да остане нито един процеп .. И ние тръгваме в погрешната посока .. на червено .. мислейки, че това е единственото спасение.
И сърцето - то, доверяващо се единствено на своя притежател, ни следва безмълвно .. То знае истината, то знае отговорите на всичко, но няма право на мнение.
Какъв е този звук? - питаме се просто по инерция .. и продължаваме с безизразно изражение ..
Звукът ли? Това е безпомощният зов на нашето сърце да спрем, да се огледаме, да не бъдем глупаци!
Но кой чува този заглушен зов? Простира се из цялата улица, изпълва напрегнатото пространство, но пак си правим оглушки :)
Сблъскваме се с болката толкова често, че вече не ни прави впечатление.. Да, не и на нас, но на хората до нас, които винаги ни подкрепят и са винаги неотлъчно до нас - какво да кажем за тях? Сякаш прехвърляме нашата тежест върху техния гръб, за да се почувстваме по - добре, да махнем част от тежкия си товар, да ни олекне.
И те безмълвно, с протегнати ръце и искрящи от надежда очи, готови на всичко за нас, приемат нашите почернели души, лекуват ги, стоплят ги.. Но съвсем тихо и незабелязано.. те искат само да съзрат нашите усмивки, знаейки че са сторили всичко.
За кратко време сме им благодарни, радваме се, че имаме толкова добри хора, които ги е грижа за нас .. но, по дяволите, тези остри режещи бръсначи, так наречените лъжи пробожат съзнанието ни, измъчват ни, повалят ни и ние безнадеждно тръгваме към червената светлина.. Омагьосва ни, ние и се доверяваме, че ще ни избави от тази изгаряща болка..
Слепи и глухи са хората по този свят! Сърцето ни крещи, близките ни крещят, а ние, егоистите, забравени в нашата болка, вярваме на непознатото, слепешката се спъваме по забранения път ..
О, за Бога, спри се! Червено е, изчакай болката да мине..

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)